Преди да се даде дефиниция на дисграфия, е необходимо да се определи какво е писане. Писането представлява система от графични символи, които могат да  бъдат използвани за предаване на значение. То е акт на съставяне на текст. То включва изясняване на изказването, което се произвежда и интерпретира от езика – сложна система, намираща се в човешкия мозък. Писането се осъществява главно на хартия. 


Писането е процес на развитие, при който децата усвояват необходимите двигателни умения, необходими за писане, както и уменията, необходими за прехвърляне на мисленето им върху писането. Следователно писането по природа е сложен механизъм и изисква както двигателни умения, така и умения за обработка на информация. Но кога можем да говорим за трудност в уменията за писане и кога писмеността може да е признак на учебно затруднение?


Дисграфията принадлежи към учебните затруднения и оказва значително влияние върху уменията за писане. Тя може да се прояви с трудности при правопис, с лош графичен характер и с трудности при пренасяне на мисълта към писмената дума. Дисграфията причинява умора при писане и лоша организация на писане както на ниво редове, така и на ниво страница.



За да разберем по-добре дисграфията, е необходимо да разгледаме нейните характеристки. Дисграфията се характеризира с „недостатъчна обработка при превръщане на слухови и зрителни дразнители в двигателно поведение, със затруднения при създаването на четлив почерк и общо несъответствие в нивото на четене и писане“. Дисграфията е придобита лезия, която е пряко свързана с централната нервна система (ЦНС). За първи път се появява, когато детето започне да пише. Тоест в детската градина (на около 4 години) или първото начално училище (на около 6 години). Много често е съпътстваща на други обучителни затруднения.


Признаци за дисграфия:

  • Необичайно и неортодоксално позициониране на китката, тялото и свиване на пръстите при писане;
  • Избягване на занимания, свързани с рисуване и/или писане;
  • Нечетливи букви;
  • Грешна посока на изписване;
  • Използване на малки и главни букви в рамките на една и съща дума;
  • Бърза умора при писане;
  • Необичаен размер и форма на шрифта;
  • Пропуск, замяна, липса на букви / думи;
  • Хетерогенни интервали между думита;
  • Липса на пунктуация;
  • Неспазване границите на редовете и полетата на страницата;
  • Лоша организация на страницата и мислене;
  • Неспособност на детето да копира правилно текста, който вижда или чува;
  • Шепот и словесни реплики често се наблюдават при писане;
  • Трудност в структурата, синтаксиса и граматиката;
  • Голямо несъответствие между вербалната и писмената реч.

Въпреки че писменият език се преподава в училище, детето влиза в контакт с умението за (предварително) писане от 2-годишна възраст. От тази възраст то започва да използва молив, пастел или друго пособие за писане, драска върху хартията и постепенно придобива умението да пише. Ако детето прави „лош“ старт в първите писмени упражнения и не може да разчита на необходимото внимание от родителя и учителя, то може да развие бързо и лошо писане, т.е. драскане. Драскането не е учебно затруднение, за разлика от дисграфията, грешките са небрежни грешки. Когато детето обръща внимание на писането си, писането е четливо и спретнато. Лошият графичен характер сам по себе си не е индикация, че лицето има дисграфия. Тъй като дисграфията е еволюционна трудност, свързана с трудността на обработката на информация, трудностите, които човекът представя, могат да се променят през живота му.


Развитието на „правилното“ (пред) писане започва с правилната стойка на тялото, правилното положение на повърхността за писане и правилния начин на задържане на инструмента за писане.


Не забравяйте, че детето с обучителни затруднения не е нито мързеливо, нито умствено изостанало. Той е дете, което има специални образователни потребности и се нуждае от постоянна психологическа подкрепа от родители и учители, за да може да процъфти и да покаже своя потенциал.


Писането е процес на развитие, при който децата усвояват необходимите двигателни умения, необходими за писане, както и уменията, необходими за прехвърляне на мисленето им върху писането. Следователно писането по природа е сложен механизъм и изисква както двигателни умения, така и умения за обработка на информация. Ако забележите някакви затруднения в писмената реч на детето, не се колебайте да се обърнете към специалист за пълна оценка!