Вероятно с дислексията се сблъсквате за първи път след като детето е тръгнало в първи клас и срещате честите оплаквания на класния, че то не се старае, не учи, не е концентрирано или не помни/разбира четенето...

 

В по-добрия случай, бихте могли да подозирате наличието на дислексията, ако сте от родителите, които отговорно се занимават с него и още в предучилищна са полагали усилия за въвеждането му в света на буквите... Но се е получило безрезултатно...


 

За дислексията, имам чувството, че знаем не от другаде, а повече от американските филми, в които се случва палавият, с обучителни проблеми положителен герой да има с години неподозирана дислексия...

 

Дислексията обаче е състояние, което далеч не се среща толкова рядко сред населението, колкото, може би, предполагаме. Смята се, че между 5 и 10% от хората страдат от някаква форма на дислексия, а предположенията са, че дори 17% изпитват някакви затруднения, които се асоциират с нея...

 

Защо обаче българите някак сме отново неподготвени, незапознати?...

 

Дислексията се определя като разстройство на ученето, при което се изпитва затруднения при четенето поради проблеми с идентифицирането на речевите звуци и асоциирането им с писмени знаци, свързването им в думи, тоест има неразбиране на кодирането на езика и декодирането на писмената реч. Тоест детето не осмисля, трудно запомня или не успява да започни букви и символи, у него липсва фонематично осъзнаване. Дислексията е наричана още неспособност за четене, но засяга не само четенето, писането, правописа, но и аритметичните умения.

 

Наблюдава се известно повтаряне на дислексията по семейна линия. Около 40% от братята и сестрите на хора с дислексия също имат някакви проблеми с четенето. Около 49% от родителите на деца с дислексия, също я имат. Науката е открила някои гени, които са свързани с четенето и обработката на езика, така че предполага се наличието на генетична и наследствена връзка.

 

При образни изследвания се установяват и някои различия във функционирането на мозъка при хората с дислексия за разлика от тези без и те засягат зоните в мозъка, отговорни за речта и кодирането ѝ посредством символи.

 

Въпреки че дислексията може да се подозира и в повечето случаи се диагностицира едва в училищна възраст, нейното наличие би могло да се предполага далеч преди детето да седне на чина.

 

Това, което може да е успокояващо за родителите, че децата с дислексия имат добър коефициент на интелигентност и при адекватна подкрепа отстрана на педагозите, квалифицирани в областта специалисти и семейството биха могли да се справят успешно с предизвикателствата на училището.

 

Изключително важно е детето да бъде емоционално подкрепяно и обучението му да бъде водено по специализирана за целта индивидуална програма.

 

До къде може да стигне един „дислексик“? Известни личности като Ричард Брансън, Стив Джобс, Джон Чембърс, Бил Хюлет, Робърт Едуард Търнър III, Ингвар Кампрад, Хенри Форд, Томас Хилфигър и др. се оказва, че са с дислексия...

 

Има случаи, в които дислексията остава недиагностицирана и се открива късно, чак при възрастния. Тестовете за разпознаването ѝ при децата и възрастните обаче са различни.

 

Какви могат да бъдат симптомите на дислексия?

Преди училище

 

  • Късно проговаряне
  • По-трудно научаване на нови думи
  • Затруднено произнасяне на думи, особено когато те са по-сложни, от няколко срични или съдържат близки звуци;
  • Проблеми при запомнянето и назоваването на букви, цифри, цветове, фигури;
  • Трудно научаване на стихчета и намиране на думи в рими;
  • Бавно развиване на фината си моторика;
  • Детето трудно следват сложни инструкции: забравя ги, объркано е или изпълняват само част от тях.

 

Очаквайте продължение