Дислексията представлява обучително затруднение, което най-често засяга писането и четенето, но води и до други проблеми след себе си. Децата с дислексия често имат проблем и с обработката на слуховата информация, изпитват затруднения с диференцирането и съчетаването на звуковете и буквите.


Процентът на хората с дислексия в общата популация се оценява между 4-10%. Изглежда обаче, че няма точни данни за честотата на дислексия в България, базирани на систематични изследвания. Процентът на хората с дислексия варира в различните държави и зависи от инструментите за диагностика, езиковата среда и образователната система. Това обаче не зависи от културното, социалното, образователното и икономическото ниво на жителите на дадена страна. Също така дислексията се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Обичайният даден процент е 3: 1, т.е. от 4-те деца с дислексия, 3 са момчета и 1 е момиче.


Диагнозата дислексия се основава на правилната оценка на умствените възможности на детето, както и на изключването на други разстройства. Освен това трябва да се обърне сериозно внимание дали средата е бедна или богата на социокултурни стимули. Процесът на диагностициране на дислексия е сложен и доста труден, тъй като изисква събирането на много различна информация за детето и резултатите от неговото обучение. По-конкретно: обща история на детето (пренатална анамнеза, раждане, фамилна анамнеза - наследственост, физическо и емоционално развитие на детето и др.), оценка на детския психиатър за други разстройства или емоционални проблеми, педиатрична оценка на физическото здраве на детето, логопедична оценка на развитието на речта, оценка на умствените способности с тест за интелигентност, оценка на когнитивните умения: лингвистична информационна памет, фонологично осъзнаване, възприемане на времето, пространствена ориентация, развитие на последователност и способност за последователност и оценка на учебното представяне на детето (за правопис, изразяване, математически способности).



Учителят може да е първият, който забелязва проблема при детето. Ранните признаци на дислексия включват забавена реч и бавно изучаване на нови думи. Когато детето ходи на училище, симптомите на дислексия стават по-очевидни и включват четене на по-ниско ниво от очакваното за неговата възраст, проблеми с разбирането на това, което чува, трудности при разбирането на бързи инструкции и затруднения при изпълнението на повече от една инструкция наведнъж.


Учениците с дислексия имат затруднено концентриране при четене. Често пропускат срички, думи, а понякога и цели редове, могат да имат усещането, че буквите подскачат. Те много често разпознават всички букви по отделно, но не умеят да ги съчетават в думи при четене. Поради тези факти те намират четенето за доста стресиращо и неприятно. Те бъркат думи, които имат звукови и визуални прилики при четене или писане. Дислексията може да превърне четенето в истинско предизвикателство и затова много хора с дислексия, които обичат да учат, но не могат да четат, предпочитат други начини на обучение.


Децата, диагностицирани с дислексия много често имат затруднения с пространствената ориентация. Бъркат ляво и дясно и като цяло пространствените отношения им създават сериозни трудности. Това често е придружено и с некоординирани и хаотични движения.


Терапевтирането на дислексията се основава на правилната диагностична оценка и изготвянето на програма за рехабилитационно обучение, която ще култивира способността за четене, запомняне в правописа и по-задълбочено разбиране на текстове и концепции. Някои деца имат лека форма, с която в крайна сметка могат да се научат как да управляват затрудненията си. Други се нуждаят от малко повече усилия, за да преодолеят това. 
Дори ако децата не са в състояние да преодолеят напълно дислексията, те пак могат успешно да се справят с учебния процес, да отидат в университет и да водят пълноценен живот.