Диспраксията в развитието е увреждане или незрялост на организма, засягащо моториката и двигателните функции. Това е незрял начин на обработка на информация от мозъка, което води до нарушено предаване на съобщения до тялото. Диспраксията засяга моторното планиране и координацията и начина, по който се завършват те. Това е проблем, свързан с проприоцепцията, възприятията, мисленето и речта. Диспраксията представлява нарушение на синхронизацията на развитието и трудности с двигателното обучение.


Смята се, че диспраксията може да засегне 10% от общото население. Забелязано е, че диспраксията може да се наследи, да се предаде от предшественик на потомство в семейството. Статистически се среща при едно дете във всеки училищен клас от 30 деца.


Ранни маркери за диспраксия при деца до 3-годишна възраст


Симптомите на диспраксия са очевидни в ранното детство. Бебетата обикновено се дразнят лесно и могат да имат проблеми с приема на храна. Проблемите с приема на храна се отнасят главно до двигателните затруднения, свързани с приема на храна отвън, т.е. използването на вилица / лъжица, чиния, необходимата координация между ръката и окото, за да може детето да вземе храна от чинията и да я поднесе към устата си. От друга страна, движенията, необходими на челюстта, хранопровода и стомаха по време на прием на храна, също могат (макар и по-рядко) да бъдат повлияни от диспраксия. В случаите на лош вътрешен прием на храна (извън това, което се случва на масата), децата с диспраксия могат да получат вид повръщане, което се описва като твърде рязко и с голяма инерция.


Обикновено има забавяне при достигане на етапи на развитие, например придобиването на автономна опора на тялото може да не е настъпило на възраст от 8 месеца. Много деца с диспраксия не успяват да покорят етапите на „пълзене“ по обичайния начин. Първоначално те имат вродено предпочитание да се движат напред в клекнало положение и след това да покоряват директно походката.


Симптоми при деца от 3- до 5-годишна възраст

Диспраксията често води до ниска самооценка при децата. За децата с диспракция може да е много трудно да стоят мирни и често проявяват психомоторна превъзбуденост. Движат се много и може движенията им да наподобяват стиминги. Понякога поведението може да е непостоянно и импулсивно. Лошо управление на позицията на тялото, водещо до блъскане в предмети или падане също е характерен симптом. При тичане често ръцете не са координирани. Също така децата с диспраксия често се затрудняват с карането на колело, тротинетка. Липсва осъзнаване за опасностите, липсва чувство за самосъхранение. Децата изпитват затруднения с боравенето с прибори за хранене. Затрудненията с фините двигателни умения също са характерен симптом – не умеят да боравят с ножица, нямат правилен захват на молив, имат слаба регулация на натиска върху листа при писане или рисуване. Често се разсейват и не довършват задачите си до край. Често липсват характерните игрови умения за конкретната възраст.


Наблюдават се наушения в речта. Въпреки че децата с диспраксия може и да са вербални, често се наблюдава нарушение в словореда и плавността на речта.


Понякога се наблюдава и тенденция към самоизолация. Особено, ако децата с диспраксия са отхвърлени от други деца на тяхната възраст в дадена среда, те могат да предпочетат общуване с възрастни.